Агресия в детската градина: защо се случва и какво да правим

Видове агресивно поведение

Агресията във всяка възраст може да е директна и косвена, вербална и невербална.

Вербалната агресия е желанието друг човек да бъде обиден с думи. Директната вербална агресия е насочена непосредствено към обекта и се проявява чрез обидни думи и прякори. Косвената вербална агресия се отличава с това, че въздействието върху обекта става посредством трети лица – учител, родител, други деца или по-просто казано това са оплакванията и жалбите.

Невербалната агресия е причиняване на физическа или материална вреда. Косвената физическа агресия се проявява чрез унищожаването на имуществото или продуктите от труда на обекта – чупене на играчки, разрушаване на творчески произведения и други подобни. Директната физическа агресия е свързана с причиняване на болка – хапане, драскане, удари.

Причини и действия

Първопричината за агресивното поведение може да психологичен и социален дискомфорт. Според учените катализатори на агресията са емоции като гняв, разочарование и дори любопитството.

• Гняв и разочарование. Да си представим следната ситуация: детето много харесва дадена играчка, но я взима друго дете (или я е взело по-рано). Учителят обикновено опитва да реши конфликта, като предлага други играчки или съвместна игра. Детето се чувства ощетено, защото това не му влиза в плановете. Възникват въпросите „С какво съм по-зле?“, „Защо се случи така?“. Възрастният човек, който е в подобна ситуация, може да обясни на другия своите емоции и преживявания, но навиците на детето в тази област все още са доста оскъдни. Затова то изразява своето недоволство чрез агресия, която е насочена или към друго дете или към възрастния (учителя). Това е подходящ момент да се обясни на детето какво може да направи в тази ситуация и защо възниква тя. Например: „Дори и да удариш другото дете, играчката няма да бъде твоя, а ако започнеш да викаш по госпожата, сигурно ще бъдеш наказан. По-добре измисли игра, която можеш да играеш заедно с другите деца или вземи друга играчка, която ти се струва по-добра. В детската градина играчките са различни и те са общи – трябва да се споделят“.

• Любопитството на децата, което предизвиква агресивно поведение е свързана с изследването на допустимите граници. Децата се учат да общуват и търсят начини за взаимодействие, които не винаги изглеждат „пристойно“. В играта децата могат да изпробват опита, който някъде са усвоили – случайно са станали свидетели на агресивно поведение в ежедневието от страна на възрастните, по телевизията, гледали са „вредни, жестоки“ детски, предназначени за възрастна аудитория и т.н. Понякога, за да бъде преустановено такова поведение е достатъчно просто да се поговори с детето.

Също така агресията при децата може да бъде провокирана от нарушения в семейните отношения:

• Чести конфликти между родителите, които формират неправилни социални рамки за поведението на детето.

• Поощряване на агресията (директно или косвено), например „ти си мъж – трябва да можеш да се отстояваш“.

• Равнодушие от страна на родителите, позволяване на всичко.

• Взаимоизключващи се принципи за възпитание на баща и майка, родители и баби/дядовци.

За да се преборим с агресията на детето в детската градина, а и извън нея е добре родителие да:

• Неутрализират провокиращите фактори (стресови ситуации, ако те са първопричината);

• Научат децата на по-приемлива демонстрация на своето недоволство, упражнения за намаляване на гнева и раздразнението;

• Развиват самооценката, емпатията (съчувствие и съпреживяване).

Няма универсални методи за спряване с агресията, те могат да бъдат подбрани според анализ на ситуацията, с метода „проба и грешка“, с помощта на квалифицирани специалисти. Важно е да се помни, че често агресията на детето не е болест, а опит за изразяване на себе си.

Три важни принципа при разговор с малкото дете

Едно от нещата, които предопределят постиженията на човек, е количеството думи, които детето е чуло от околните в първите години от живота си. Но да сложим детето пред телевизора или да му пуснем аудио книга за няколко часа е безполезно: основно значение има комуникацията с възрастен. Разбира се, че ако кажем три милиона пъти „престани“, няма да помогнем на детето да порасне умно, продуктивно и емоционално стабилно. Важно е общуването да бъде осмислено, а речта да бъде сложна и разнообразна.

Способността за учене намалява без взаимодействие с околните. Езикът не може да бъде научен пасивно, а само с помощта на обратна реакция (добре е тя да е положителна) от страна на околните и социално взаимодействие.

Ето три принципа за общуване между родители и дете, които добре влияят на развитието на детския мозък.

1. Да гледаш в същата посока като детето

Това означава родителят съзнателно да се стреми да забелязва всичко, от което се интересува детето и да говори с него по темата.

Обърнете внимание на неговите занимания. Например, възрастният, който е преизпълнен с добри намерения, сяда на пода с любимата книга на детето и го кани да слуша. Но детето не реагира, продължава да строи кула от разхвърляните по пода кубчета. Родителят отново приканва: „Ела при мен, седни. Виж, каква интересна книга. Сега ще ти почета“.

Всичко изглежда добре, нали? Любящ възрастен, книга. Какво още му трябва на детето? Всъщност, само едно нещо и то е вниманието на родителя към заниманието, с което в този момент е ангажирано самото дете.

Да гледаш в същата посока като детето означава внимателно да се отнесеш към това, с което то се занимава и да се включиш в неговата дейност. Това укрепва контакта и помага да се подобрят навиците, които са задействани по време на играта. А чрез речевото взаимодействие да се развива мозъка.

Детето може да се съсредоточи само върху онова, което му е интересно. Ако се опитаме да превключим неговото внимание към други занимание, се налага мозъкът да изразходва много допълнителна енергия. Според изследвания, ако детето трябва да участва в дейност, която малко го интересува, то едва ли ще запомни думите, които се използват тогава.

Бъдете на едно ниво с детето. Седете с него на пода по време на игра, нека то седи във вас докато му четете, сядайте на една маса докато се храните или слагайте детето да седне така, че да може да види света от височината на вашия ръст.

Опростявайте речта си. Както бебетата привличат вниманието със звуци, така и родителите ги привличат като сменят тона или височината на гласа. Простите, познати думи по-бързо привличат вниманието на детето към онова, за което се говори и кой говори, приканвайки го да напряга вниманието си, да се въвлича и общува. Децата учат чрез думи, които чуват по-често и повече се прислушват към звуци, които са чували по-рано.

2. Активно общуване

Изговаряйте на глас всичко, което правите. Такова коментиране е още един начин детето да чува реч. Така не само се увеличава речниковият запас, но и се показва взаимовръзката между звука (думата) и действието или вещта, към която се отнася. „Хайде да сложим чист памперс... колко е бял отвън и син отвътре. И не е мокър. Виж, сух и мек е“. Или „хайде да вземем четките за зъби! Твоята е лилава, а моята е зелена. Сега да сложим паста, ще натиснем тубичката много леко. И ще измием зъбите.“

Използвайте съпътстващи коментари. Опитвайте се не само да описвате своите действия, но коментирайте и тези на детето: „Ти намери ключовете на мама. Н ги лапай, моля. Не може да ги дъвчем, те не са храна. С ключовете се отварят врати. Хайде да отворим с ключовете вратата.“

Избягвайте местоимения. Местоименията не могат да се видят, може да се представят, но само ако знаем за какво става дума. Той... тя...то? Детето няма ни най-малка представа за какво говорите. Не „това ми харесва“, а „харесвам твоята рисунка“.

Допълвайте, детайлизирайте фразите на детето. Докато се учи да говори, детето използва части от думи и непълни изречения. В контекста на общуване с детето трябва да запълните пропуските, като повтаряте вече довършени фрази. Допълнение към „Кучето е тъжно“ може да бъде „Твоето куче е тъжно“. С времето сложността на речта се повишава. Вместо „Хайде да наним“ ще кажем „Твоите очички вече се затварят. Вече е късно и си изморен.“ Допълването, детайлизирането и построяването на изрази ни позволяват да сме няколко крачки пред комуникативните способности на детето, което го поощрява към по-сложно и разностранно общуване.

3. Развиване на диалог

Диалогът предполага размяна на реплики. Може да бъде достигнато активно взаимодействие като обърнем внимание на това, което заема вниманието на детето, като говорим с него за това възможно най-много. Търпеливо изчаквайте неговия отговор. В един диалог е важно да се придържаме към редуването. Детето може дълго време да подбира с какви мимики и жестове да допълни своите думи. Толкова дълго, че на родителите може да им се прииска да отговорят вместо него. Но не бързайте да нарушавате диалога и дайте време на детето да намери нужната дума.

Думи като „какво“ и „какъв“ са препятствие за диалога. „Какъв цвят е топката?“, „Какво казва кравата?“ – такъв тип въпроси не допринасят за натрупването на речников запас, защото карат детето да си припомня думи, които вече знае. Въпроси, чиито отговори са „да“ и „не“ са в същата категория: не помагат за поддържането на разговор и не учат детето на ищо ново. Докато въпросите „как“ и „защо“ дават възможност на детето да отговаря с най-различни думи, да задейства най-различни мисли и идеи. Въпросът „защо“ не предполага да кимнем или да посочим с пръст. „Как?“ и „защо?“ дават старт на процеса на мислене, който в крайна сметка води до навик за разрешаване на задачи.

Как да успокоим детето по време на истерия?

Често развитието на характера на детето претърпява различни негативни моменти и истерията е един от тях. Изпадайки в истерия, детето се стреми да привлече внимание към себе си, да достигне желаното на всяка цена. Добър или лош е този метод за манипулиране на възрастните, как се проявява и как да успокоим детето по време на истерия?

Какво е детската истерия и как се проявява?

Основна причина за детската истерия е прекалена тревожност за нещо. Детето не може да контролира своите емоции. Важно е когато започне детската истерия по какъвто и да е повод, останалите членове на семейството да останат спокойни и да не изпадат в паника. Изблиците на детска истерия се случват често, затова е важно да бъде определена причината, която предизвиква истерията преди да се опитате да помогнете на детето да преодолее своите страхове.

Много хора различават детските истерии от детските кризи. Терминът „истерия“ обикновено се използва за описание на по-умерени изблици, по време на които детето все пак запазва някакъв контрол над поведението си. Родителите смятат, че истерията по-скоро ще премине по-бързо и безопасно за детето, ако никой не му обръща внимание. Точно в тази особеност е разликата с детските кризи, в хода на които детето толкова губи контрол над емоциите си, че не може да се спре само.

Причини за детските истерии

Детската истерия е страшна и често родителите са безпомощни в такава ситуация. Причините за истерията зависят пряко от възрастта на детето.

Деца от раждане до 1 г.

Някои бебета са особено раздразнени, когато са гладни или изморени. Също така може да са раздразнени от липсата на внимание от страна на родителите, мокрите пелени или памперси, усещане на болка при растеж на зъбите, при колики. Същата реакция възниква и когато не могат да получат желаното (например играчка или възможността да са извън количката), също невъзможността да обяснят своите желания. В това число може да бъде отнесена и емоционалната претовареност. Прекалено много впечатления за един ден могат да предизвикат не само капризи и плач, но и истинска истерия.

Деца от 1 до 3 г.

Причините за възникване на детските истерии на възраст от 1 до 3 г. са сходни на тези от раждане до 1 г. Разликата е там, че на тази възраст детето вече може да обясни какво точно иска. Детските истерии по-често са свързани с умора, преумора, която може да е както физическа, така и емоционална, с желанието да привлекат внимание, стремеж да получат желаното по всякакъв начин.

Не винаги децата плачат „по същество“. Доста често детските истерии са с манипулативен характер. В такъв случай не е добре възрастните да правят класически грешки, които да задълбочат ситуацията и да направят истерията част от характера на детето.

Детските истерии се смятат за закономерни точно в ранна възраст или в периода на кризата на третата година. По това време на детето просто не му достигат собствените ресурси, за да може самостоятелно да се справи с емоциите си.

Деца в предучилищна възраст (3 до 6 г.)

Започвайки посещенията си в детска градина, децата се сблъскват с нови правила, усещания и по всякакъв начин се опитват да показват своето недоволство в дадени ситуации. Възникващите истерии в този период са свързани с желанието да получат нещо, да докажат своята независимост или да покажат характера си на новите приятели.

Истерията може да е следствие от отказ да бъде посещавана детската градина по някакви причини. Отново, не трябва да се пренебрегват емоционалната и физическа натовареност.Нарушенията в режима на ден, сън и почивка също се отразяват негативно върху нервната система на детето и могат да станат причина за недоволство.

Признаци

Всяка истерия се проявява по различен начин. Ако при едно дете е свързана с постигането на някакви цели и се проявява с плач, то други деца не могат да се успокоят дълго време и емоционалното им състояние е под заплаха. Най-разпространените симптоми са:

• Конвулсии и усещане за тежест в крайниците;

• Затруднено дишане, забързано сърцебиене и пулс;

• Главоболие и мускулни болки (следствие от прекаленото напрежение);

• Силен плач, викове;

• Загуба на съзнание (в тежки случаи);

• Детето може да се опита да се самонарани;

• Липса на емоционална устойчивост;

• Изискване за повече внимание, любов и грижа.

Типични грешки на родителите и как да се държим по време не истерията

Често родителите възприемата детската истерия като проява на непослушание, капризи и вместо да решат проблема, те го задълбочават. Манипулативните истерии са лоши с това, че след преминаване кризата на третата година, на детето му остава навика да осъществява желанията си чрез плач и скандали.

Алгоритъм за разрешаване на подобни ситуации

• Научете се да се договаряте с всички членове на семейството, които взаимодействат с детето, за еднакъв модел на поведение. Всички членове на семейството трябва да се придържат към един модел в различни ситуации. Например, ако детето изисква да му се купи количка, а майка му упорито отстоява позицията, че то няма нужда от поредната количка, то детето ще повика 3, 5, 10 пъти, но не и повече. Но ако в този момент, когато майката забранява, а бащата позволява, то ситуацията ще излезе извън контрола на родителите за дълго време. Когато осъзнае „ефективността“ на това свое поведение, детето ще го използва достатъчно дълго.

• Научете се сами да се справяте със своите емоции. Резиките емоционални изблици, неустойчивото психично поведение са особености на човешкия темперамент. Такива прояви на истерии от страна на възрастните могат да се проявят и в поведението на детето. Ако детето наблюдава такова поведение от страна на роднините вкъщи, то ще бъде доста трудно да се преборят детските истерии.

• Не се притеснявайте да потърсите помощ от специалисти. Ако наследствеността и личния пример са наред, всички членове на семейството действат „заедно“, а детските истерии продължават, то е добре да потърсите консултация с детски невролог. Съществуват терапии, които да помогнат на детето да се научи да се справя със себе си, собствените си емоции.

Ако изведнъж детето започне да се държи неадекватно на обществено място и родителите нямат възможност да го заведат някъде, то трябва да бъде сменена тактиката на поведение и да се направи опит да се направи договор с детето. Добре е да се зададе прост въпрос със спокоен и не висок, но решителен глас „какво искаш?“. Детето, докато е в истерия, е заето със своите емоции. Доброжелателното отношение би трябвало да го отрезви. Може леко да бъде хванато за раменете и да бъде погледнато в очите.

Когато детето отговори на поставения въпрос е добре да се изпълни молбата му. Спокойното отношение на майката по време на детсата истерия ще го вразуми, а отговаряйки на въпроса обикновено то самото не знае какво точно иска всъщност. Отговорът може да прозвучи примерно така: „искам вкъщи“ или „пие ми се вода“. Не е сложно да се изпълни тази молба. Ако отговорът е нещо като „искам онази играчка“, а майката не планира такава покупка, то тя трябва ясно и спокойно да обясни защо няма да я купи днес. „Днес не мога да ти купя играчката, защото нямам пари в мен, хайде да го оставим за следващ път“.

Много е важно да не се правят изяснявания на поведението, да няма каране, за да не се озлоби детето още повече. Най-добре е да му се предостави обратна реакция на поведението: „на мен ми е много неприятно, когато ти се държиш по този начин“. Докато това поведение още не е станало навик за детето е добре родителите да успеят да се справят с истериите на този етап, когато те представляват трудност за самото дете, а не когато вече открито протестира и показва характер.

Когато децата порастват, те се оказват в нови жизнени ситуации, например преминаването от детска градина към училище. Могат да се появят нови провокатори, които предизвикват неадекватна реакция към дадена ситуация.

Основен стресов момент за първокласника е това, че родителите за пръв път изпитват към него оценъчно отношение. Честите претенции на родителите, изискванията на учителите могат да понижат самооценката на детето и то да бъде неудовлетворено от себе си. Тогава се проявяват истеричните реакции.

Детето не може да съпостави образа на „идеалн аз“, който съответства на всички деца в предучилищна възраст, с този на „реален аз“. В този случай задачата на родителите е да помогнат на детето да се примири с образа на „реален аз“.

Добре е детето да има правото да греши. Изпадайки в ситуация, в която трябва да бъде оценено дали нещо му се е получило добре или не, е добре това да се прави дружелюбно. Ако в предучилищна възраст децата не възприемат хумора много добре, то вече в първи клас дори е доста полезно да се използва хумор. Задачата на родителите при проверка на домашната работа е да научи детето.

За всички хора са характерни умората и преживяванията. Но колкото и да сме заети, колкото и да сме изморени от работа, бъдете внимателни с децата си. Понякога, проявата на истерично поведение може да е следствие от вътрешно напрежение на детето и всяка ваша забележка може да послужи като пусков механизъм за взривна реакция.

Емоционална интелигентност- що е то?

Емоционалната интелигентност e умението да разпознаваш и управляваш своите емоции, да разпознаваш емоциите на околните и да се приспособяваш към тях. Смята се, че като цяло емоционалната интелигентност се състои от 3 основни умения:

1. Умението да осъзнаваш и разпознаваш емоциите – способността да идентифицираш своите собствени емоции, както и емоциите на другите хора;

2. Умението да свързваш емоцията си с реакциите и поведението си. Тук се включва и способността да „разчиташ“ реакциите и поведението на отсрещната страна и да правиш хипотези каква емоция може да ги предизвиква;

3. Умението да управляваш емоциите – да обуздаваш и насочваш реакциите си, така че да ти помагат в мисленето и решаването на проблеми, а не да ти пречат; да регулираш своите собствени емоции; да си способен да разбереш друг човек.

През учебната 2021-2022 г. беше разработена и приложена програма за развитие на емоционалната интелигентност при децата, водена от психолога на детската градина.

В часовете по емоционална интелигентност с малките приятели се учим да разпознаваме и назоваваме емоции, влизаме в открити дебати на различна тематика като: „Какво правим ,когато сме тъжни“? „Как разбираме когато другият е ядосан?“ , „Хубаво ли е или не е да сме любопитни“ или „Ако си супергерой какви сили притежаваш?“.

Често влизаме в ролеви игри или изразяваме нашите чувства чрез арт терапевтична дейност. В творческите предизвикателства децата имат възможност да влязат в контра роля на тяхно определено затруднение и благодарение на това се учат да го превъзмогнат. Например, ако детето е по – срамежливо и по – затворено му се дава лидерска роля, в рамките на конкретна игра и по този начин то има възможността да преживее своите лидерски качества и по – лесно да ги интегрира в реалния живот.

Ролевата игра предлага възможност за алтернативно поведение и показва на детето какво „би се случило, ако..“.

Чрез нея децата учат чрез преживяване, забавляват се и развиват своите социални умения. Същевременно усвояват качества като търпение и емпатия и приемат различията на другите по един по – адаптивен начин.

Темите, които обхващаме са разговори за Щастието, Тъгата, Любопитството, Страхът, Гневът и др.

Щастието и успехът в живота са основна цел на всяко човешко същество. Емоционалната интелигентност е също толкова свързана с тези две неща, колкото и високите умствени възможности и предметното знание. Емоционалната интелигентност помага в изграждането на удовлетворяващи взаимоотношения, повишава шансовете за успех в работата и постигането на професионалните и личните цели.